News image

Точността на Библията е доказана… отново

„Слава за Бог е да прикрива нещата“, пише авторът на Притчи, „но слава за царете е да изследват/разкриват нещата“. Библейският разказ за реалността – че Бог е създал свят, който е познаваем и носи Неговият отпечатък, обяснява човешкия стремеж за изучаване и изследване на света около нас.

Казано направо, Библията не е антинаучна. Даже напротив - Библията обяснява защо науката работи.

В Библията можем да намерим прозрения, които хвърлят допълнителна светлина върху нерешени научни въпроси.

Такъв изглежда е случаят и с асирийското унищожение на Лахис, събитие, записано в Царете. Поради точното библейско описание на това събитие, сега учените могат по - добре да отговорят на две трудни дилеми: едната е свързана с геофизиката, а другата с археологията.

Повтарящ се въпрос на геофизиката е как да се измерват промените в магнитното поле на Земята във времето. Магнитното поле на Земята действа като масивен космически щит, предпазвайки ни от слънчеви ветрове, които биха могли да нарушат навигационното оборудване, да внесат вредна радиация в атмосферата или може би дори да издуха атмосферата ни напълно.

Земната магнитосфера обаче не е перфектен щит. От години учените наблюдават дупки в магнитосферата намиращи се в определени региони, които, обаче, чисто географски, се изместват с течение на времето. Въпреки това, тъй като измервания се събират едва от 1850 година, има и значителна празнина в познанията ни за това как магнитосферата се е променила в далечното минало. Въпреки, че е възможно да се направят значителни измервания от магнитния запис в скалите, локализираните измервания са много по-трудни за получаване. Или поне бяха, докато изследване не откри начин да се използват изгорени руини от древната археология.

Йоав Вакнин от университета в Тел Авив наскоро ръководи екип в Тел Лахиш за измерване на магнетизма. Когато асирийският цар Сенахериб изгаря Лахиш през 701 г. пр. Хр., той несъзнателно нулира магнитните заряди в минералите, открити в подове, инструменти и керамични парчета. Докато се охлаждат, тези артефакти се настройват отново към магнитното поле на Земята, образувайки моментна снимка на магнитното поле на Земята в това конкретно място в този конкретен момент.

С достатъчно моментни снимки като тази учените биха могли много по-добре да разберат как магнитното поле се е променило с течение на времето. Ако, разбира се, библейската датировка на това събитие е точна.

Историците потвърждават истинността на Библейския разказ.  „В четиринадесетата година от царуването на цар Езекия,“ се казва в 4 Царе 18:13, „Сенахериб асирийски цар нападна всички укрепени градове на Юда“. Това е точното датиране на арамейските, асирийските и вавилонските завоевания в региона, Библията дава на учените вида полезни „бази данни“, които могат надеждно да използват.

Това също така е свързано и с втори напредък в археологията, благодарение на Библията. По причини, които не са напълно разбрани, радиовъглеродното датиране не е точно около годините 800-400 пр. Хр.Това е исторически период, известен като „Халщатското плато“. Кривата на генерираните от въглерод емисии по това време е изкривена, изравнявайки се там, където привидно не би трябвало. В резултат на това учените не могат надеждно да датират въглеродни обекти в рамките на значителен и важен период от историята.

Пробиви като този в Лахиш ни дават нов начин да намерим тези данни чрез археомагнетизъм, процес, който използва магнитните показания от археологически обекти, за да помогне за определяне на възрастта им. Както при напредъка в геофизиката, археомагнетизмът зависи от надеждни, независимо установени дати от древната история. Това е нещото, което Писанието ни дава отново и отново.

Това не е първият път, в който точността на Библията е потвърдена, разбира се. Старият завет говори за съществуването на древни етнически групи като хетите много преди някой да открие доказателства за тяхната култура. Описанието на убийството на въпросния асирийски цар Сенахериб точно съвпада с това, което неговият син Асархадон предоставя в своите записи.
В руините на Йерихон много археолози смятат, че има доказателства за внезапен структурен колапс, което съответства на това как книгата Исус Навин описва унищожаването на града.

Има много загадки за това как не малко парчета от археологическия запис пасват на Библията. Но по думите на археолога и еврейския учен Нелсън Глуек, „[Може] да се каже категорично, че нито едно археологическо откритие никога не е оспорвало нито една библейска препратка“. Напротив „бяха направени множество археологически находки, които потвърждават в ясни очертания или с точни подробности историческите твърдения в Библията“.

Това и трябва да се очаква от вяра, която дори исторически е доказана за истина. Библията описва реални събития, случили се на реални хора. До ден днешен данните представени в Библията продължават да бъдат доказано точни, дори за събития от древното минало. Ето защо Библията ни дава отговори на пъзели за света около нас.