В наши дни понятията „добро” и „Бог” са се превърнали в синоними. Вярваме, че ако всички приемат нещо за добро, то без съмнение съответства на Божията воля. Щедрост, скромност, справедливост - добро. Егоизъм, арогантност, жестокост – лошо. Разликата ни се струва съвсем очевидна. Но така ли е наистина? Ако доброто е толкова очевидно, защо Библията ни казва, че ни е нужно да помислим, за да правим разлика?