Повече от три милиона души са избягали от конфликта в Украйна.

И така, какъв е животът на семействата, които са решили да останат, докато хората около тях си събират багажа и си тръгват?

Александър Мусиенко, съпругата му Ирина и трите им деца са решили да останат в столицата Киев, въпреки опасностите.

Те разговаряха с „Premier News“ за живота под обсада и как вярата им помага да преминат през трудностите:

„Когато започна войната, имаше много паника, страх, безпокойство и хората не знаеха какво да правят. Започнаха да си стягат багажа, втурвайки се на запад, към други страни. Ние също усетихме това безпокойство, но в същото време осъзнахме, че не трябва да действаме според страха, а по-скоро според Божието напътствие. Така, че се помолихме и усетихме, че Бог ни говори ясно да останем. Той каза: „Аз ще се бия за вас, бъдете силни в тишината. В упованието е вашата сила“.

„Като семейство се молихме заедно с нашите деца и говорихме за възможните рискове, но всички решихме да останем. Виждаме колко много възможности се отварят в момента. Хората са много уязвими, стресирани, уморени и уплашени... Ние като християни сме тук, за да им помогнем, да ги подкрепим.

През последните няколко дни общуваме със съседите си по начини, по които не сме общували досега. Ходим да им пазаруваме храна, помагаме на възрастни хора, които не могат да намерят доброволци.“

Семейство Мусиенко имат три деца - 12-годишната Елиана, 16-годишният Тимур и 7-годишният Макар. Елиана казва, че понякога се чувства уплашена, но Бог и помага да изгони страха:

„В началото всъщност не усетихме реални признаци на война, само гледахме новините. Но след това към вечерта започнахме да чуваме бомби. Аз бях шокирана и всъщност преживях нещо като нервен срив. Но тогава се молихме като семейство и аз почувствах Божия мир, и почувствах, че искам да остана вкъщи.“

Майката на децата, Ирина, казва, че в момента някои магазини са отворени и основните съоръжения в Киев работят. Всяка сутрин, първото нещо, което семейството прави е да проверят дали приятелите им са оцелели през нощта: „Сега сме благословени. Всяка сутринта,обаче, когато се събудим искаме да се уверим, че нашите приятели, които все още са в Киев, са оцелели. Това е най-страшното, винаги се страхуваме да не би да чуем, че някой от тях е загинал. Като цяло си мисля за Втората световна война, как хората в един момент са продължили, опитвайки се да водят нормален живот и неща като чистене и готвене са им помагнали да запазят здрав разсъдък.“

Ирина споделя, че се чувства разстроена за семейства, които са разделени от войната и за деца, на които им отнемат детството:

„Милиони се молят за Украйна всеки ден и ние вярваме в Божията победа. Няма друг начин. Обаче знаете ли, страшно е. Изпитваме страх всеки ден. Не знаем какво ще ни донесе следващия час, но Бог е същият като преди 2 000 години.“

Руски конвой от бронирани танкове пътува към Киев, но Александър казва, че хората в Украйна ще стоят твърдо: 

„Виждаме военни хеликоптери. Чуваме  обстрел в далечината, но вярваме, че ще победим.

Хората дават живота си за тази свобода, но ние знаем, че нашата нация е силна. Знаем, че истината ще победи и че тъмнината и лъжата ще бъдат разобличени.

Има Божии намерения, които понякога не виждаме. Той си върши работата. Той не е спрял да работи и ние просто трябва да вярваме и да се доверяваме. Нашият Бог дойде да ни даде живот и без съмнение това сега е духовна битка. Ние сме на първа линия в молитва.

Божието слово е живо. Той казва: „Блажен човекът, когото Бог утешава със Словото си, за да му даде мир във времена на беда, докато се изкопае яма за нечестивите“. Така че Неговото Слово е живо, Неговото Слово е деятелно и То ни дава сила. Духът му е вътре в нас. Бог е голям, той е по-голям от всеки враг.“